16 април 1946 г.: Сирия обявява своята независимост

На 16 април 1946 г. Сирия официално обявява своята национална независимост, а на 17 април, наричан там „Денят на евакуацията“ (Eid al-Jalaa) и честван до днес като национален празник, и последният френски войски напуска сирийска територия, което слага край на френския мандат в страната.

Пътят към обявяването на независимостта е белязан от десетилетия борба срещу френския мандат, дипломатически натиск и събитията от Втората световна война.

Основните етапи, довели до този момент, включват:

През 1941 г., по време на Втората световна война, сили на Свободна Франция и Великобритания навлизат в Сирия, за да отстранят администрацията на Виши. Генерал Жорж Катру обещава независимост на Сирия, която е официално провъзгласена през септември 1941 г., но Франция запазва де факто контрола си.

През 1945 г. Сирия става съосновател на Организацията на обединените нации (ООН), което ѝ осигурява международно правно признание като суверенна държава и формално прекратява френския мандат.

Напрежението ескалира през май 1945 г., когато френските сили бомбардират Дамаск след протести срещу продължаващото им присъствие. Под силен британски натиск и заплаха от военна интервенция, Франция е принудена да прекрати огъня и да се съгласи на изтегляне.

През декември 1945 г. е подписано споразумение за пълно изтегляне на британските и френските войски от Сирия и Ливан до началото на 1946 г.

След обявяването на пълната независимост на Сирия и изтеглянето на чуждите войски, държавата се управлява от Шукри ал-Куатли. Той е първият президент на независимата Първа сирийска република, като заема поста от 1943 г. до март 1949 г., когато е свален чрез военен преврат.

През следващите години, до 1963 г., Сирия преминава през серия от военни преврати. Сред ключовите фигури са Хюсни ал-Заим (извършил първия преврат през 1949 г.) и Сами ал-Хинауи. Между 1958 и 1961 г. Сирия е в съюз с Египет (Обединена арабска република) под управлението на Гамал Абдел Насър.

След преврат през 1963 г. на власт идва партията Баас.

Хафез ал-Асад поема властта през 1970 г. и управлява до смъртта си през 2000 г.. Башар ал-Асад наследява баща си и управлява до декември 2024 г., когато режимът му пада след мащабно настъпление на бунтовниците.

След падането на Асад Сирия навлиза в преходен период. Към момента временен президент е Ахмед ал-Шараа (известен преди с псевдонима Абу Мохамад ал-Джулани), който оглавява преходното правителство.